ТУМОРИ НА КОСТИТЕ

Костни тумори се развиват, когато клетките в костта се разделят неконтролируемо, образувайки бучка или маса от анормална тъкан.

Туморите на костите биват доброкачествени, злокачествени и метастатични. Причината за възникването на костни тумори е неизвестна. Приема се, че роля имат генетични фактори и фактори на външната среда.

 

В зависимост от клетките, от които произхождат туморите се различават:

• тумори, произхождащи от костообразуващата тъкан (остеогенни тумори) – остеом, остеоид остеом, остеосарком
• тумори, произхождащи от хрущялната тъкан (хондрогенни тумори) – хондром, хондробластом, хондросарком
• тумори, произхождащи от съединителната тъкан – фибром, фибросарком и др.

 

ОПИСАНИЕ

Костните тумори могат да засегнат всяка кост в тялото и да се развият във всяка част на костта – от повърхността до центъра на костта, наречена костен мозък. Нарастващият костен тумор – дори доброкачествен тумор – унищожава здравата тъкан и отслабва костите, което го прави по-уязвим за фрактури.

Когато туморът на костите е раков, той е или първичен рак на костите, или вторичен рак на костите. А първичен рак на костите всъщност започва в костите – докато вторичен рак на костите започва някъде другаде в тялото и след това метастазира или се разпространява в костите. Вторичен рак на костите се нарича също метастатично костно заболяване.

Видовете рак, които започват другаде и обикновено се разпространяват в костите, включват:

• гърди
• Бял дроб
• щитовидна жлеза
• бъбречен
• простата

РАК НА КОСТИТЕ ВИДОВЕ

Остеом

Остеомът е доброкачествен костен тумор, който възниква в детска възраст и има много бавен растеж. Засяга главно плоските кости на черепа фиг.1. Може да се опипа като твърдо, овално възвишение на костта с малки размери. В повечето случаи остеомът не причинява оплаквания и не се налага лечение.

Остеомът под нокътя на палеца на крака обаче предизвиква болка и деформация на нокътя и се провежда оперативно лечение.

 

Фиг.1 Остеом

Хондром (енхондром)

Енхондромът е един от най-честите доброкачествени костни тумори. Състои се от зародишни хрущялни клетки. Най-често засяга късите тръбести кости на ръката фиг.2 и ходилото, но може да засегне и други кости, като например бедрената кост, раменната кост или тибията. Среща се във всички възрасти. Дълго време липсват симптоми. Постепенно се формира вретеновидна подутина, могат да възникнат и патологични фрактури. Провежда се оперативно лечение на енхондромите.

Фиг.2 Енхондром

Остеоид

Остеоид остеомът е доброкачествен костен тумор, който най-често засяга бедрената кост фиг3. и тибията.Обикновено боледуват млади хора между 20 и 30 годишна възраст. Характерен признак на заболяването е появата на болка, която се засилва нощем.

Фиг.3 Остеоид

Болката се успокоява от аспирин или аналгин. Ограничават се движенията в съседните стави. Лечението на остеоид остеома е оперативно.

Остеосарком

Остеосаркомът е най-честият злокачествен тумор на костите. Обикновено възниква във възрастта между 10 и 25 години. Остеосаркомът фиг.4 се локализира най-често в бедрената кост, раменната кост, тибията (голям пищял). Симптомите при остеосарком зависят от неговата локализация. Характерни са появата на болка и подутина. Кожата над тумора е опъната и затоплена, може да има накуцване ако е засегнат долния крайник.
Фиг.4 Остеосарком

Хондросарком

Хондросаркомът може да бъде първичен (възниква първо в костта) и вторичен (развива се от предшестващ хрущялен тумор, например енхондром). Първичният хондросарком има бърз растеж, докато вторичният се развива бавно и възниква след 35 годишна възраст. Най-често хондросаркомът се локализира в долната част на бедрената кост фиг.5 и в горната част на раменната кост.Първият симптом при хондросарком е болката, която се засилва през нощта. Туморът прораства извън костта и се появява болезнена подутина. Лечението е оперативно.

Фиг.5 Хидросарком

Сарком на Юинг

Саркомът на Юинг произхожда от опорната тъкан на костния мозък. Среща се по-често при момчета в детска и юношеска възраст. Най-често засяга дългите кости на ръцете и краката, ребрата, таза.

Клиничната картина при сарком на Юинг наподобява тази при остеомиелит. Има повишена температура, болка и подутина в засегнатата област, кожата е зачервена и оточна.

Провежда се комбинирано лечение от химиотерапия, лъчелечение и оперативно лечение.

Фиг.6 Сарком на Юинг

Множествена миелома

Множественият миелом е най-често срещаният първичен рак на костите. Това е злокачествен тумор на костния мозък – меката тъкан в центъра на много кости, която произвежда кръвни клетки. Всяка кост може да бъде засегната от този рак фиг.7. Многократният миелом засяга приблизително шест души на 100 000 всяка година. Според Националния институт за рака, почти 90 000 души живеят с болестта

Фиг.7 Множествена миелома

всяка година. Повечето случаи са наблюдавани при пациенти на възраст между 50 и 70 години. Множественият миелом обикновено се лекува с химиотерапия, лъчева терапия и понякога с хирургична намеса.

 

Метастатични костни тумори

Метастазите в костите са най-честите злокачествени костни тумори. Много тумори, развиващи се в други органи дават метастази в костите по кръвен път, лимфен път или чрез инфилтрация по съседство. Често първият признак за наличие на метастази в костите е появата на патологична фрактура.

Туморите, които най-често метастазират в костите са: рак на млечната жлеза, рак на простатата, карцином на белия дроб, хипернефром на бъбрека, рак на щитовидната жлеза и др.

Ракът на костите е рядко срещано заболяване. Той може да започне своето развитие от всяка една кост в човешкото тяло. Най-често засегнати са дългите кости на ръцете и краката. Има няколко вида рак на костите. Някои видове са типични само за децата, докато други се срещат само при възрастни.

Терминът рак на костите се отнася и за раков процес, който е започнал развитието си в друга част на тялото и се е разпространил към костите. Тогава се говори за метастатичен процес.

Все още не е изяснена точната причина за възникването на рака на костите. Учените смятат, че този вид рак възниква в резултат на грешка в ДНК на клетките. Тази грешка води до неконтролиран и абнормен растеж на клетките. Тези клетки живеят за по-дълъг период от време от нормалните клетки и образуват туморната маса.

 

ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ КОСТНИ ТУМОРИ

Има много видове доброкачествени костни тумори, както и някои заболявания и състояния, които приличат на костни тумори. Въпреки че тези състояния не са истински костни тумори, в много случаи те изискват същото лечение.

Някои често срещани видове доброкачествени тумори на костите и състояния, които обикновено се групират с тумори, включват:

• Неосифициращ фиброма
• Еднокамерна (проста) костна киста
• остеохондром
• Гигантски клетъчен тумор
• Фиброзна дисплазия
• хондрома
• Аневризмална костна киста
• Остеоидна остеома

СИМПТОМИ

Болка в костите

Много често пациентите се оплакват от значителна болка в засегнатите кости, която води до ограничаване на движенията им. В началните етапи на болестта болката е лека и се усеща само при по-тежки натоварвания и при спортуване, особено при тичане. В напредналите стадии болката се проявява редовно и влияе върху ежедневните дейности на пациентите. В някои случаи честата болка в костите може да доведе до проблеми със съня и да затрудни поставянето на точната диагноза. Макар, че болката в костите е характерен симптом на рака на костите някои пациенти дълги години след началото на заболяването не изпитват болка в костите.

Оток

Друг характерен симптом на рака на костите е подуването в областта на раковия процес. Този симптом не е задължително да бъде придружен от болка в костите. В някои случаи са нужни седмици и месеци за да се оформи оток в областта на туморната формация, който да бъде забелязан от пациентите.

Палпиране на туморна формация

Както и при другите ракови процеси и при рака на костите може да се палпира нарастващата туморна формация. Обикновено туморът е с размери на грахово зърно. В областта, в която се палпира туморната формация пациентите се оплакват от болка и ограничаване на обема на движенията.

По-чести фрактури на костите

С напредване на раковия процес се наблюдава деформация на засегнатата кост, която става по-податлива на фрактури. При такива пациенти дори и най-леките удари могат да доведат до счупване на костта, която след това зараства значително по-бавно.

Освен това в по-напредналите стадии на заболяването раковите клетки започват да отделят калциеви соли, които могат да бъдат засечени в кръвообращението чрез кръвни изследвания. Повишените нива на калция в кръвта могат  да станат причина за повръщане, чувство на умора, болки в корема.

Някои неспецифични симптоми като нежелана загуба на тегло, гадене, втрисане, лесна умора и анемия могат да насочат към диагноза рак на костите.

ДИАГНОЗА

Инфекции, стрес фрактури и други нетуморни състояния могат да приличат на тумори. За да сте сигурни, че имате тумор на костите, Вашият лекар ще извърши задълбочена оценка и ще направи няколко теста.

Медицинска история

Като част от прегледа, Професорът ще вземе пълна медицинска история. Той ще ви попита за общото ви здраве, за лекарствата, които приемате, за настоящите симптоми, и за анамнеза за тумор или рак в семейството.

Физическо изследване

Професорът ще извърши задълбочен физически преглед, фокусирайки се върху туморната маса. Той ще търси:

• Подуване или чувствителност в областта на тумора;
• Промени в кожата;
• Наличието на маса;
• Всеки ефект, който туморът може да има върху близките стави;

Рентгенови лъчи. Рентгеновите лъчи осигуряват изображения на плътни структури като кост. В повечето случаи Вашият лекар ще поръча рентгенова снимка, за да се диагностицира костен тумор. Различни видове тумори могат да изглеждат различно при рентгенови лъчи. Някои разтварят костта или правят дупка в костта. Други причиняват допълнителна форма на кост. Някои могат да правят и двете.

БИОПСИЯ НА КОСТ

Биопсията на кост представлява диагнтостична процедура, при която се взема тъканна проба от костта и се изследва под микроскоп за наличие на патологични промени. Прилагат се иглена биопсия или хирургична (отворена) биопсия. При нея се изследват външните слоеве на костта за разлика от костно мозъчната биопсия, при която се изследват и диагностицират заболявания, засягащи костния мозък.

Биопсия може да се извърши на всяка кост в тялото, като обичайно се провежда след откриване на отклонения при рентгеново изследване или скенер. Чрез нея се подпомага поставянето на точна диагноза и изготвяне на план за лечение.

Показания за биопсия:

• За уточняване на причинителя на инфекция
• Отдиференциране на доброкачествени или злокачествени образувания на костите (кисти, рак на костите).
• Диагностика на редица костни заболявания (болест на Пейджет и други).

Провеждане на изследването се препоръчва в следните случаи:

• При наличие на неясна продължителна чувстителност или болка в една или повече кости.
• При установяване на отклонения от нормалния образ на костта при рентгеново изследване или скенер.

Противопоказания: Извършването на костна биопсия крие риск от усложнения и не се препоръчва в следните случаи:

• При невъзможност на пациента да стои неподвижен продължително време.
• При имудодефицитни състояния, при които е повишена опасността от развитие на инфекция.
• При нарушено кръвосъсирване или прием на лекарства, повлияващи хемостазата (аспирин, антикоагуланти) поради повишен риск от кръвоизливи.

Техника на извършване: В зависимост от вида си костната биопсия се провежда под местна (при иглена биопсия) или обща анестезия (при хирургична биопсия).
Преди провеждане на изследването се поставя абокат на ръката, чрез който се осигурява временен венозен източник за въвеждане на необходимите медикаменти.

Затворена (иглена) биопсия

• Пациентът ляга по гръб на специална кушетка
• Мястото на пункция се обработва с антисептик
• Прави се малък разрез на кожата, през който се въвежда куха игла
• Иглата напредва бавно в костта до достигане на костната лезия. Често се използва видеоконтрол за насочване позицията на иглата.
• В лумена на първата куха игла се въвежда втора с по-малък диаметър, с която се взема малко парче костна тъкан.
• След извършване на манипулацията се спира кървенето и се поставя стерилна превръзка.

Отворена (хирургична) биопсия

• Извършва се със спинална упойка или под обща анестезия.
• Прилага се когато е необходимо по-голямо парче тъкан от патологично променената област.
• След извършване на манипулацията се поставят шевове и стерилна превръзка. Шевовете се свалят 2 седмици след биопсията.

Резултати от костната биопсия:
При здраве – нормална костна структура

• Компакта, която е много здрава и плътна, изградена от минерални депозити, наречени ламели.
• Спонгиоза, която има пореста структура, с по-ниска минерализация е, в центъра ѝ се разполага костен мозък.

Доброкачествените костни образувания включват:

• Кисти
• Фибром
• Остеобластом
• Остеид остеом

Злокачествените тумори на костите могат да бъдат:

• Сарком на Ewing
• Мултиплен миелом
• Остеосарком.

Патологични находки могат да се открият и при:

• Инфекции като хистоплазмоза, туберкулоза
• Остеомиелит
• Остеомалация
• Фиброзен остеит.

Усложнения:

• Тъпи болки и чувство за дискомфорт след изследването с преходен характер
• Инфекция при нарушаване на стерилността (остеомиелит)
• Кървене
• Алергична реакция към анестетика.

ЛЕЧЕНИЕ

• Нехирургично лечение

Доброкачествени тумори

Ако вашият тумор е доброкачествен, Професорът може да препоръча само да го наблюдавате внимателно, за да видите дали се променя. През това време може да се наложи периодично проследяване на рентгеновите лъчи или други тестове.

Някои доброкачествени тумори могат да бъдат лекувани ефективно с лекарства. Някои ще изчезнат с течение на времето. Това е особено вярно за някои доброкачествени тумори, които се срещат при деца, като остеоидна остеома.

Злокачествени тумори

Ако имате рак на костите, лечението ще включва екип от лекари от различни медицински специалности, които работят заедно за осигуряване на грижи. Някои от тях ще бъдат онколози – лекари, специализирани в лечението на рак. Вашият екип може да включва ортопедичен, медицински онколог, радиационен онколог, рентгенолог и патолог. Целта на лечението е да се излекува рака, като същевременно се запази функцията, възможно най-добре, в частта на тялото, засегната от тумора.

Лечението зависи от няколко фактора, включително етапа на рака. Ако ракът е локализиран, раковите клетки се съдържат в тумора и непосредствената околна среда. Когато ракът е достигнал метастатичен стадий, той се е разпространил в други части на тялото и може да бъде по-сериозен и по-труден за лечение.

Професорът често комбинира няколко метода за лечение на злокачествени тумори на костите:

• Лъчетерапия. Лъчева терапия използва рентгенови лъчи с висока доза, за да убие раковите клетки и да свие туморите. Това третира рака само в областта на лъча. Той не лекува рак другаде в тялото.
• Химиотерапия (системно лечение). Химиотерапията често се използва за убиване на туморни клетки, когато те се разпространяват в кръвния поток, но все още не могат да бъдат открити при тестове и сканиране. Обикновено се използва, когато раковите тумори имат много голям шанс за разпространение. Химиотерапията обикновено се прилага интравенозно (инжектиране във вена) или в хапче или капсула, която се поглъща.

Обикновено злокачествените тумори се отстраняват чрез операция. Често, лъчетерапия и химиотерапия се използват в комбинация с хирургия.

• Хирургично лечение

Доброкачествени тумори

В някои случаи Професорът може да препоръча отстраняване на тумора (ексцизия) или друга хирургична техника за намаляване на риска от фрактури и увреждания. Някои тумори могат да се появят отново, дори многократно, след подходящо лечение. Рядко, някои доброкачествени тумори могат да се разпространят или да станат ракови (метастазиране).

Злокачествени тумори

Операция за спасяване на крайниците. Тази операция премахва раковата част на костта, но запазва близките мускули, сухожилията, нервите и кръвоносните съдове непокътнати, когато е възможно. Хирургът ще извади тумора и част от здравата тъкан около него. Извадената кост се замества с метален имплант (протеза), кост от друго място в тялото ви, или кост от донор.

Ампутация. Ампутацията е операция за отстраняване на цялата или част от ръката или крака. Обикновено се използва, когато туморът е голям и / или участват нерви и кръвоносни съдове. Протезният крайник може да подпомогне функционирането след ампутация.

 

ВЪЗТАНОВЯВАНЕ

Продължителността и сложността на вашето възстановяване ще зависи от вида на тумора, както и от вида на процедурата.

Когато лечението приключи, Професорът може да нареди повече рентгенови лъчи и други образни изследвания, за да потвърди, че туморът всъщност е изчезнал.

След лечението, ще продължите да посещавате нас за редовни посещения и изследвания на всеки няколко месеца. Въпреки че туморът е изчезнал, важно е да следите тялото си за признаци на рецидив. Туморите, които се връщат, могат да създадат сериозни проблеми, така че е важно да ги откриете рано.